Развиваме качествата на 21-ви век: Комуникация

В BRITANICA държим на активната комуникация с децата и техните родители, защото вярваме, че постигането на високи резултати в обучението е отговорна задача, най-доброто решение на която можем да намерим заедно – като една общност. За нас ясните и открити отношения, базирани на взаимно доверие, са сред най-важните ценности, които вървят ръка за ръка с преподаването и с израстването на децата, затова ги поддържаме и развиваме.

Комуникацията в нашето голямо семейство е динамична и има много измерения. Преподавателите и мениджърите на филиалите разговорят директно с родителите, когато те водят и взимат децата си. Готови сме да се отзовем на всеки въпрос – на живо или по телефона. Нашите работилници и открити уроци, шоутата за края на учебната година, благотворителните концерти и спортни събития са друг ясен и приятен начин да покажем на родителите как децата напредват, да се чувстваме сплотени и да се забавляваме заедно.

Използваме и всички технологични средства за комуникация. След всяко занимание учителите на малките ученици дават информация на родителите за това как е преминал часът и какво децата имат за домашно в специалната електронна платформа ClassDojo. Изпращаме имейли за предстоящи събития. Комуникираме във Facebook групите на филиалите, в които показваме със снимки и видеа конкретните постижения на децата и увличаме и децата, и родителите във всичко, което планираме и правим заедно. Поднасяме информация и тук – в блога ни и във Facebook страницата на BRITANICA, в която се отзоваваме и на всички въпроси.

Радваме се, че нашите родители оценяват многообразните начини за комуникация, че са активни и че по този начин градим нашата общност заедно!

Във филиал Севастопол във Варна се срещнахме със Стèлан, Дàниел и родителите им – Борислава и Радостин Иванови, за да ви покажем през техните очи как в BRITANICA общуваме като едно семейство.

Когато се срещнахме с тях, те бързаха за урока на Стели, а той беше нетърпелив да подари рисунка на учителката си мис Вал. Настроението му обаче неочаквано се промени, когато изведнъж видя на площада... Поничката, от която много се страхува. Мама и татко дълго чакаха маскирания като поничка човек да отмине, за да се съгласи детето да пристъпи напред. А в очичките на сина им дори проблеснаха сълзи. Сълзи, които мис Вал успя да изтрие като с магическа пръчка – с топла прегръдка и мили думи. И усмивката бързо се върна на лицето на детето. Когато ги видяхме заедно, у нас не остана съмнение, че това е връзка, изпълнена с доверие и симпатия, каквато трябва да съществува между всеки малък ученик и неговия учител!

„За мен е важно децата да виждат в мен човек, който ги подкрепя, на когото могат да споделят и хубавите, и лошите си преживявания. Много ми харесва това, че имат доверие в мен, че ми позволяват да ги прегърна – сподели мис Вал. - Ние в нашата работа се стремим да създаваме общност. От една страна, общност вътре в класната стая – между самите деца, от друга страна – общност между родителите, а също и между всички тях и нашия екип.“

Дàниел, баткото на Стели, е на 16 и също се чувства комфортно с преподавателите си: „Разбираме се страхотно - каза той. - Винаги съм харесвал преподавателите си, чувствам ги като приятели и ми е приятно да си говорим за всичко. Хубаво е и това, че дори през междучасията си говорим на английски и така се отпускаме да говорим езика още по-свободно.“

Борислава и Радостин са фотографски екип, изключително открити и ангажирани с обучението на децата си. Двамата мислят и се изразяват в синхрон, говорят увлекателно, като се допълват взаимно и не оставят нищо неизказано. Разказът за техните седем години в BRITANICA беше толкова вдъхновен и изчерпателен, че не ни оставиха място за въпроси:

Борислава: – Вече седма година комуникирам и с преподавателите, и с мениджърките на филиала – мис Плами и мис Веси, и винаги, когато съм ги потърсила, без значение дали е събота или неделя, дали е вечер, дали съм им се обадила по телефона, или им пиша по Messеnger, каквото и да съм искала да споделя, винаги са се отзовавали! Отскоро имаме и ClassDojo и мис Вал ни пише какво са учили, как е преминал урокът, какво е домашното на Стели. Имаме комуникация по всички канали.

Радостин: – Редовно получаваме и имейли – какво предстои да се случи, как се справя ученикът... Много е важна и личната комуникация. Преди детето да влезе в час, учителят винаги ни отделя време – да сподели, да се отзове, да ни попита как вървят нещата. Винаги имаме диалог! Най-голямото предимство на BRITANICA по отношение на комуникацията е, че има свобода, която се усеща и от родителите, и от децата, и от учителите! И въпреки тази либерална атмосфера резултатите са налице и са страхотни.

Б. – Общуването на децата с преподавателите е лесно, не чувстват някаква преграда, някакава бариера да кажат това, което мислят. Учителите също не се притесняват да комуникират и с нас, и с децата съвсем открито, да споделят и позитиви, и негативи, да ги поощряват или да казват върху какво трябва да се работи. И така ни въвличат във всичко. Тази обратна връзка много ни липсва в нормалното училище и при двамата ни синове. Докато в BRITANICА ни се казва всичко и се чувстваме спокойни, че децата са тук и ще получат най-правилната реакция на учителя.

Р. - Комуникацията е елегантна, не е заповедна или констатираща. Учат децата и ги мотивират, някак си без самите те да разберат. Критиката не е повърхностна или едностранчива. Не изтъкват само недостатъците, а винаги казват и в какво детето е успешно, и кои умения трябва да подобри. Винаги са конструктивни и изчерпателни! Когато децата поотраснат, малко неглижираме желанието си да проследяваме обучението им отблизо, но това тук не е така. Независимо дали е за Стели, или за Дани – дали говорим за малко дете, или за пораснал тийнейджър, подходът е един и същ. И тази комуникация ни помага много в различни ситуации.

Б. - Например Стели започна да учи в BRITANICA малко по-рано от обичайното, когато беше на само на 4 г. Сега е в първи клас, а е в ниво Beginners и учи с по-големи деца. Той самият сега се учи да пише на български и писането на английски за него е голямо предизвикателство. Разговаряхме с мис Вал и тя намери начин да работи с него допълнително и успя да го накара да разбере, че писането не е страшно. Благодарение на тази обратна връзка и ние разбрахме върху какво трябва да се работи с мъничкия.

С Дани също сме имали ситуации, в които комуникацията много ни е помагала. Миналата учебна година се беше демотивирал, смяташе, че е стигнал високо ниво и няма нужда повече да учи английски. Тогава мис Плами и мис Веси разговаряха с него и му предложиха, ако поддържа същите високи резултати и през лятото премине ускорен курс, да прескочи ниво и да започне курс за подготовка за сертификата CAE. Той се справи и сега се чувства много добре. Така го мотивираха и му помогнаха да намери смисъл.

Комуникацията е на ниво не само по отношение на ученето, а и когато се организират различни събития – партитата за Halloween, коледните благотворителни концерти и базари, шоуто за края на учебната година. За всичко получаваме пълна информация и абсолютно всички родители се включваме в организацията. Правим сладкиши, картички, сувенири. Подкрепяме всички каузи. Това учи децата на още нещо, учи ги на благотворителност!

Р. – На тези събития всички сме заедно и се забавляваме – децата, учителите и родителите. И никой от нас не го прави по задължение. Учителките пеят и танцуват с децата. Изцяло са като един екип, като едно добре сработено колело. Удоволствие е да ги гледаме!

Разговорът ни неусетно се пренася в едно от уютните заведения в близост до филиала. Там Борислава и Радостин пият чай с няколко от майките на децата от групата на Стели. Сприятелили са се покрай английския и казват, че от няколко години си правят компания, докато чакат края на часовете и заедно са изградили своя общност. Всяка от тях има свои истории и свои причини да се доверява на BRITANICA – и заради успехите на децата, и заради отношенията в семейството на филиала, но също и заради предизвикателствата, с които са се справили, благодарение на комуникацията и разбирането, което имат насреща!