Церемониите за връчване на сертификатите на Cambridge са събития, на които се срещат много емоции. Всеки носи в себе си своето вълнение. Ето как видяхме ние тази необикновена смес от трепети, която заля всички ни и направи последните седмици истински специални.

Аз, детето

Днес най-после ще разбера колко щитчета имам. Дано да са 15! Искам, искам, искам! Мама ми купи официални дрехи и сега вървим към церемонията. Много е горещо, искам вече да стигнем...

А, ето я Петя от моята група, „Петя, здрасти! На бас, че ще имаш 15 щитчета!“
Я и мис, „Miss, miss, I missed you!”

В залата сме, ох кога ще почва. Тук са и другите от групата. Уаау торта... но не ми се яде, не, искам да видя колко щитчета имам.

Ето, вече започваме. Еее, първо са малките. Бебета, аз Starters го взех преди една година. Ето я мис, излиза на сцената, значи сме ние. Казва, че е горда от нас, май имаме добри резултати. Ето викна Ани, Веско, Дани. Ох каза ме и мен, дано не се спъна, дано не падна, много е светло на сцената, не виждам мама, мамо, къде си? Мис ме гушва, ето снимат ме, усмивки. Дано не се спъна, дано не падна. Олеле, забравих да видя колко щитчета имам. А! Мамо, виж, виж, виж!
...

Вече ми се яде торта.
 

Аз, родителят

Уж е септември пък виж, страшна жега. С Краси сме на церемония, ще връчват сертификатите. Цяла година учене, дано се е справил, миналата година изкара максимален резултат. Сега трябва да затвърди, за да не се разочарова. Дано всичко е наред...

Влизаме на събитието и ни дават късметче – ENGLISH for the Bright. О да, моят определено е много буден, но и много трябваше да учи, тази година беше по-сложно, а започна и да тренира плуване. Дано да се е справил...

Ето я и мис, всички много я обичат. То си личи и по прегръдките и по радостта от това, че ще почваме пак BRITANICA. Едно нещо по-малко, за което да се притеснявам.

Започва. Откриващата реч беше много хубава,  на мис сякаш ѝ се насълзиха очите. Започват с най-малките, ей какви са бонбончета, моето кога порасна.. После е следващата група... А ето я нашата учителка, започва да ги вика. Краси, мамо ти си, хайде и внимавай да не се спънеш. Чакай да снимам. Ето ме тук съм, погледни ме! Не, не ме погледна много се развълнува.. Колко ли има, хайде, побързай, за да видя.

Браво бе, мамо, гордея се с теб!
...

Ох, много е хубаво!
 

Аз, учителят

Днес раздавам сертификатите на моите деца. Нямам търпение да видя усмивките по лицата им като си видят резултатите. Справили са се невероятно.

С колегите се събираме по-рано, за да отрепетираме всичко. Моята реч е първа от учителските, трябва да съм сигурна, че ще я кажа гладко и така, както я чувствам – емоционално. Всички колеги се вълнуват, нямат търпение да си видят децата след лятото.

Казвам я добре без публика, пък да видим... дано не забия пред хората. Едно от моите деца също има реч, справя се по-добре от мен, толкова е естествена.

Ето ги, започват да идват. Kiril, hi, how are you, how was summer? Beti, dear, come give me a hug! Rosi, you're tanned, how are you, how's your baby brother?

Стана време, колегите откриват. Излизам на сцената, мечка страх, мен не страх!
...

Беше страхотно, и всички са се справили. Усмивки и детска радост, какво по хубаво броени часове преди да започне новата учебна година!