Какво е да си студент в Нидерландия по време на ковид пандемия?

Всяко начало, дали ще е преместване в ново училище, или пък в друга държава, се свързва с известна доза безпорядък. Какво обаче се случва, когато към този хаос се добави и пандемична обстановка? Точно преди година аз бях изправена пред ситуацията да отговоря на един такъв въпрос.

От доста време насам исках да уча в Нидерландия и си бях казала, че една пандемия няма да ми попречи да постигна целите си. Реших да не отлагам заминаването си и започнах да си опаковам багажа. Като казвам багаж, нямам предвид само необходимите материални принадлежности за моето оцеляване, побиращи се в куфар, или пък колекционерското ми мече на Harley-Davidson, което ходи с мен навсякъде като талисман, но и моята емоционална подготовка. 

Четейки новините в Нидерландия всекидневно, разбрах, че най-вероятно ще прекарвам доста време сама заради изолацията на хората и дистанцията, която те трябва да спазват с цел ограничаване разпространението на вируса. Именно затова едно от нещата, които реших да започна да правя, в случай че ми стане самотно, е да готвя ястия, които не бих приготвила обикновено (като веган кокосови бонбони например). Не знам защо това беше инстинктивното ми решение, но явно същата идея беше осенила и съквартирантите ми в общежитието, в което живеех. Доста се посмяхме, когато разбрахме за колективното си хрумване, и така готвенето заедно се превърна в наш си, собствен обичай.

Всяка седмица някой от нас приготвяше традиционно ястие от неговата култура и така не само научавахме нови рецепти, но и разнообразявахме дневното си т.нар. “студентско” меню, което се състоеше основно от... паста.

Паста се ядеше за закуска, обяд и вечеря, тъй като се приготвяше най-лесно, а пържените картофи и замразените пици от магазина бързо омръзват. Даже в магазинчетата в студентските комплекси има цели редове със сосове за паста, тъй като продавачите явно са свикнали с „традиционното“ сесийно меню. 

Освен готвенето заедно и филмовите вечери, със съквартирантите ми си правехме и вечери по дебати, където в продължение на часове обсъждахме различни теми от изучаваните предмети, които бяха провокирали интереса ни по време на лекциите. Тези дискусии се превърнаха и във вдъхновение за някои от курсовите ни работи в процеса на обучение. Бях изключително голяма късметлийка що се отнася до хората, с които живеех. Станахме си изключително близки и сега само чакаме удобен момент, за да си гостуваме. Това е едно от големите предимства на ученето в чужбина - освен че обогатяваш знанията си за културата на държавата, в която си, имаш реалната възможност да научиш и за много други страни.

Моят късмет с интернационалните преживявания по време на пандемията не спря дотук! Успях да си намеря работа в университета, в който учех – Radboud University, като Student ambassador и така споделях опита си и помагах на бъдещите студенти в избора на специалност, за събирането и изпращането на документите за кандидатстване, в намирането на квартира и работа, а също и за емоционалната им подготовка. Мога да кажа, че времето, прекарано с тях, макар и онлайн, много ми помогна да се справя със самотата, с която доста студенти се сблъскаха. 

Някои навярно биха попитали какво са правили тези, които може би не са случили на прекрасни съквартиранти или са нямали работа в университета. Всъщност всички се почувстваха посрещнати с внимание от самото начало. Още през първата седмица на всеки студент - т.нар. Orientation week, новодошлите се запознават с ментори от университета – колеги с повече опит, които им показват града и им разказват за историята и традициите на университета и на страната. В ковид ситуацията, в която бяхме, голяма част от тази ориентационна седмица преминаваше онлайн, но все пак имахме възможност да бъдем заедно и да се опознаем.

Играехме много онлайн игри и макар и неочаквано за мен, беше доста забавно. Разбира се, онлайн разговорите не бяха достатъчни - искахме реален контакт с хора и да създаваме нови запознанства. Това беше трудно за осъществяване заради онлайн лекциите и физическите ограничения, но точно тогава студентите откриха силата на WhatsApp групите.

WhatsApp е най-популярната платформа в Нидерландия. Всеки клас, курс, организация си имат отделна група в приложението. Обикновено групите се използват от студентите за кратки чатове и рядко хората там се познават до един, но по време на пандемията студентите започнаха да си пишат подред един на друг без особена причина, просто ей така, да си поговорят с някой нов човек и да могат да се видят с него и навън – на разходка.  Така създадох няколко чудесни приятелства.

Този начин на общуване помогна на всички ни да си припомним, че не сме сами, че има и други, които се намират в същата ситуация. Това беше изключително важно за да се чувстваме добре и да се справим успешно със задачите си в университета, защото когато човек няма с кого да сподели проблемите си, те стават по-големи от самия него. 

Много от познатите ми ме питаха дали съжалявам, че не изчаках да отмине епидемията, преди да отида да следвам в Нидерландия. Макар да знам, че съм изпуснала доста други възможности (и партита), без да се замислям им отговорям, че дори да имах машина на времето, не бих променила решението си. Тази една година в Нидерландия, по време на пандемията, ми даде много повече от академично образование. Тя ми предостави възможността да опозная по един друг начин себе си и света около мен - свят, който, независимо от обстоятелствата, може да бъде много пъстър, стига човек да отвори очите и сърцето си за него!

Ако моят разказ ви е харесал и искате и вие да изживеете своя, но все още не знаете какво ви се учи, къде ви се учи, как да кандидатствате или как се пише мотивационно писмо, можете да се свържете с мен на desislava.gancheva@britanica.bg или на телефон +359 896 685 155, за да извървим заедно пътя до вратите на университета!